Пролетно
ПРОЛЕТНО
Блести градът със снежния кожух,
броя по него слънчевите кръпки.
Във нас витае мартенският дух,
отстъпва зимата със бавни стъпки.
Жените хвърлят зимните си дрехи,
а после мръзнат в неонови мъгли.
Проплакват тъжно заскрежени стрехи,
прободени от слънчеви игли.
Градът се връща в зимата назад.
Очаква слънчев вик във мрака.
Затихва бавно вятърът злорад.
… Капчукът от любов заплака.
Блести градът със снежния кожух,
броя по него слънчевите кръпки.
Във нас витае мартенският дух,
отстъпва зимата със бавни стъпки.
Жените хвърлят зимните си дрехи,
а после мръзнат в неонови мъгли.
Проплакват тъжно заскрежени стрехи,
прободени от слънчеви игли.
Градът се връща в зимата назад.
Очаква слънчев вик във мрака.
Затихва бавно вятърът злорад.
… Капчукът от любов заплака.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мимо Николов Все права защищены
