M1234567891 (Миночка Митева)
432 13096
26 feb 2014, 20:58

Пролетно 

  Poesía
1593 0 9

Забълбука напевно душата

и радостна бягам навън,

сред дъха на горски шубраци

да поседна на стария пън.

 

Затрептява просторът, ухае,

подмладена завръща се тя,

нагизди дърветата в бяло

и дъжд от мечти заваля.

 

Капки в сърцето попиват

и струйки измиват плътта,

утайките тежки  от зимата

южнякът с лекота ги отвя.

 

Под воал от ресници златисти

с очите на син минзухар,

в гърдите ми нежно наднича

пролетта с космически чар.

 

Шеметен вихър ме носи

и къса дебелите паяжини,

с които краката ми боси

години безброй омотали са.

 

Чувам детето във мене,

непокорно дращи по бръчките,

нагоре ги хвърля отново,

счупи върховете на съчките...

 

Цветът ми посипва косите

ароматен наниз  блести,

страстта заслепява очите -

сякаш сега се родих!

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??