Пролетно
Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае,
подмладена завръща се тя,
нагизди дърветата в бяло
и дъжд от мечти заваля.
Капки в сърцето попиват
и струйки измиват плътта,
утайките тежки от зимата
южнякът с лекота ги отвя.
Под воал от ресници златисти
с очите на син минзухар,
в гърдите ми нежно наднича
пролетта с космически чар.
Шеметен вихър ме носи
и къса дебелите паяжини,
с които краката ми боси
години безброй омотали са.
Чувам детето във мене,
непокорно дращи по бръчките,
нагоре ги хвърля отново,
счупи върховете на съчките...
Цветът ми посипва косите
ароматен наниз блести,
страстта заслепява очите -
сякаш сега се родих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
