Забълбука напевно душата
и радостна бягам навън,
сред дъха на горски шубраци
да поседна на стария пън.
Затрептява просторът, ухае,
подмладена завръща се тя,
нагизди дърветата в бяло
и дъжд от мечти заваля.
Капки в сърцето попиват
и струйки измиват плътта,
утайките тежки от зимата
южнякът с лекота ги отвя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация