21 ago 2008, 15:07

Пролетно писмо

1.2K 0 2
 Каква прекрасна гледка е навън,
 забива лудо моето сърце.
 Знам, че красиво истински е този сън,
 и че твърде близо бях до теб.

 Сега цялата от щастие треперя,
 за първи път пиша ти писмо.
 Сега думи не успявам да намеря
 за времето, когато бяхме в едно:

 "Здравей, как си, скъпи мой,
 защо си тъй далеч от мен,
 защо кажи ми, мили мой,
 за теб копнея всеки ден?

 Защо оставяш ме да страдам,
 с мисълта, летяща все край теб?
 Чуй ме, аз искам да ти кажа,
 колко те обича моето сърце!

 Остави ме да говоря с любов,
 не късай листа, не го и гори,
 пролетта ни шепне своя зов -
 за най-непобедимите мечти!

 Ще взема шепа пясък от морето,
 на слънцето ще се усмихна мило.
 И лудо ще забие пак сърцето,
 душата ми ще се почувства силна.

 Не чуваш ли как пеят цветята,
 как вятър по цял свят шепти?
 Не виждаш ли как весело реката
 тихо плиска своите води?

 Не искаш ли пак да бъдеш с мен,
 да бъде усмихнато цялото небе,
 с прегръдка да стопляш моя ден,
 и пак, и пак да бие моето сърце?

 Ела, да пропътуваме света,
 да се чувстваме щастливи пак,
 за това ни шепне пролетта,
 за това ни дава своя знак.

 Виж как всички ни се радват,
 те искат да бъдем едно.
 Аз цялата си обич ти давам
 в това мое скъпо писмо.

 Разбра ли, обичам те и никога
 не ще забравя твоя лик.
 Само те моля, върни се по-скоро
 и чуй моя радостен вик!

 ОБИЧАМ ТЕ!

03.07.2005

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...