21 авг. 2008 г., 15:07

Пролетно писмо

1.2K 0 2
 Каква прекрасна гледка е навън,
 забива лудо моето сърце.
 Знам, че красиво истински е този сън,
 и че твърде близо бях до теб.

 Сега цялата от щастие треперя,
 за първи път пиша ти писмо.
 Сега думи не успявам да намеря
 за времето, когато бяхме в едно:

 "Здравей, как си, скъпи мой,
 защо си тъй далеч от мен,
 защо кажи ми, мили мой,
 за теб копнея всеки ден?

 Защо оставяш ме да страдам,
 с мисълта, летяща все край теб?
 Чуй ме, аз искам да ти кажа,
 колко те обича моето сърце!

 Остави ме да говоря с любов,
 не късай листа, не го и гори,
 пролетта ни шепне своя зов -
 за най-непобедимите мечти!

 Ще взема шепа пясък от морето,
 на слънцето ще се усмихна мило.
 И лудо ще забие пак сърцето,
 душата ми ще се почувства силна.

 Не чуваш ли как пеят цветята,
 как вятър по цял свят шепти?
 Не виждаш ли как весело реката
 тихо плиска своите води?

 Не искаш ли пак да бъдеш с мен,
 да бъде усмихнато цялото небе,
 с прегръдка да стопляш моя ден,
 и пак, и пак да бие моето сърце?

 Ела, да пропътуваме света,
 да се чувстваме щастливи пак,
 за това ни шепне пролетта,
 за това ни дава своя знак.

 Виж как всички ни се радват,
 те искат да бъдем едно.
 Аз цялата си обич ти давам
 в това мое скъпо писмо.

 Разбра ли, обичам те и никога
 не ще забравя твоя лик.
 Само те моля, върни се по-скоро
 и чуй моя радостен вик!

 ОБИЧАМ ТЕ!

03.07.2005

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Найденова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....