Каква прекрасна гледка е навън,
забива лудо моето сърце.
Знам, че красиво истински е този сън,
и че твърде близо бях до теб.
Сега цялата от щастие треперя,
за първи път пиша ти писмо.
Сега думи не успявам да намеря
за времето, когато бяхме в едно:
"Здравей, как си, скъпи мой,
защо си тъй далеч от мен,
защо кажи ми, мили мой,
за теб копнея всеки ден? ...