13 abr 2016, 21:14

Пролетно почистване

  Poesía
563 0 0

Избърсах прахта от доверието.

Завистта я сложи в торбата,

където намерих късмета си -

пропукан, но още в порядък.

Пуснах тъгата в пералнята -

душата ми вече е чиста.

Усмивките извадих от шкафа си -

променени, но винаги истински.

Безсилието счупих на две,

торбата с боклук се напълни.
Свободно стана на мойто сърце

щом всичката болка изхвърлих.

Смехът си изгладих на пара.
Изтупах щастието и го закачих

да стои отгоре - на пиедестала!

С позитивно настроение заредих

батериите, каната с кафе и настроението.

Остана да намеря само... ето я..

била е винаги пред полезрението,

но нали не с очи се "вижда" любовта!

Пролетно почистване: завършено.

Доволна съм от себе си.

На всеки силно препоръчвам го!

А ти своето започна ли?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...