13 abr 2016, 21:14

Пролетно почистване

  Poesía
561 0 0

Избърсах прахта от доверието.

Завистта я сложи в торбата,

където намерих късмета си -

пропукан, но още в порядък.

Пуснах тъгата в пералнята -

душата ми вече е чиста.

Усмивките извадих от шкафа си -

променени, но винаги истински.

Безсилието счупих на две,

торбата с боклук се напълни.
Свободно стана на мойто сърце

щом всичката болка изхвърлих.

Смехът си изгладих на пара.
Изтупах щастието и го закачих

да стои отгоре - на пиедестала!

С позитивно настроение заредих

батериите, каната с кафе и настроението.

Остана да намеря само... ето я..

била е винаги пред полезрението,

но нали не с очи се "вижда" любовта!

Пролетно почистване: завършено.

Доволна съм от себе си.

На всеки силно препоръчвам го!

А ти своето започна ли?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емилия Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....