13 апр. 2016 г., 21:14

Пролетно почистване

562 0 0

Избърсах прахта от доверието.

Завистта я сложи в торбата,

където намерих късмета си -

пропукан, но още в порядък.

Пуснах тъгата в пералнята -

душата ми вече е чиста.

Усмивките извадих от шкафа си -

променени, но винаги истински.

Безсилието счупих на две,

торбата с боклук се напълни.
Свободно стана на мойто сърце

щом всичката болка изхвърлих.

Смехът си изгладих на пара.
Изтупах щастието и го закачих

да стои отгоре - на пиедестала!

С позитивно настроение заредих

батериите, каната с кафе и настроението.

Остана да намеря само... ето я..

била е винаги пред полезрението,

но нали не с очи се "вижда" любовта!

Пролетно почистване: завършено.

Доволна съм от себе си.

На всеки силно препоръчвам го!

А ти своето започна ли?

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емилия Йорданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...