Apr 13, 2016, 9:14 PM

Пролетно почистване

  Poetry
559 0 0

Избърсах прахта от доверието.

Завистта я сложи в торбата,

където намерих късмета си -

пропукан, но още в порядък.

Пуснах тъгата в пералнята -

душата ми вече е чиста.

Усмивките извадих от шкафа си -

променени, но винаги истински.

Безсилието счупих на две,

торбата с боклук се напълни.
Свободно стана на мойто сърце

щом всичката болка изхвърлих.

Смехът си изгладих на пара.
Изтупах щастието и го закачих

да стои отгоре - на пиедестала!

С позитивно настроение заредих

батериите, каната с кафе и настроението.

Остана да намеря само... ето я..

била е винаги пред полезрението,

но нали не с очи се "вижда" любовта!

Пролетно почистване: завършено.

Доволна съм от себе си.

На всеки силно препоръчвам го!

А ти своето започна ли?

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилия Йорданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...