Избърсах прахта от доверието.
Завистта я сложи в торбата,
където намерих късмета си -
пропукан, но още в порядък.
Пуснах тъгата в пералнята -
душата ми вече е чиста.
Усмивките извадих от шкафа си -
променени, но винаги истински.
Безсилието счупих на две,
торбата с боклук се напълни.
Свободно стана на мойто сърце
щом всичката болка изхвърлих. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация