Тихо е. Мълча и слушам
пролетния птичи свят.
В синьото копнежът сгушен,
чака ги да излетят.
Слушам ги – небесни трели,
как през времето растат
в химн щастлив и безпределен,
че възкръсва пролетта.
© Милена Френкева Todos los derechos reservados