4 mar 2008, 10:04

Пролетно събуждане

  Poesía
1.2K 0 9

Със теб отново слънцето изгря.
Усмихнато разхвърля тъмнината.
Надникна тайничко през прашното стъкло
и весело то слънчев лъч ми прати.

 

Немирно с косите ми игра си.
Очите ми отвори, сънени...
Целувката му ме опари и прати ми
най-цветното писмо - по вятъра.

 

Надигнах се едва. Ех, ама
не исках да се будя толкоз рано!
Огледах се - около мене приказни цветя.
Някой тази сутрин ги е пратил.

 

Немирницата-пролет е дошла.
Не съм усетила в съня си,
но щом отворих си очите, и видях
какво е сторила навън, докато... спя.

 

А ти?! Защо не ме събуди?
Очаквах да го сториш вместо нея.
Навярно всъщност... цветята са от теб,
добре де, а вие май комбина сте със нея?!

 

02 март 2008

NG/nnn

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...