4 мар. 2008 г., 10:04

Пролетно събуждане

1.1K 0 9

Със теб отново слънцето изгря.
Усмихнато разхвърля тъмнината.
Надникна тайничко през прашното стъкло
и весело то слънчев лъч ми прати.

 

Немирно с косите ми игра си.
Очите ми отвори, сънени...
Целувката му ме опари и прати ми
най-цветното писмо - по вятъра.

 

Надигнах се едва. Ех, ама
не исках да се будя толкоз рано!
Огледах се - около мене приказни цветя.
Някой тази сутрин ги е пратил.

 

Немирницата-пролет е дошла.
Не съм усетила в съня си,
но щом отворих си очите, и видях
какво е сторила навън, докато... спя.

 

А ти?! Защо не ме събуди?
Очаквах да го сториш вместо нея.
Навярно всъщност... цветята са от теб,
добре де, а вие май комбина сте със нея?!

 

02 март 2008

NG/nnn

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...