Пролетно събуждане
Със теб отново слънцето изгря.
Усмихнато разхвърля тъмнината.
Надникна тайничко през прашното стъкло
и весело то слънчев лъч ми прати.
Немирно с косите ми игра си.
Очите ми отвори, сънени...
Целувката му ме опари и прати ми
най-цветното писмо - по вятъра.
Надигнах се едва. Ех, ама
не исках да се будя толкоз рано!
Огледах се - около мене приказни цветя.
Някой тази сутрин ги е пратил.
Немирницата-пролет е дошла.
Не съм усетила в съня си,
но щом отворих си очите, и видях
какво е сторила навън, докато... спя.
А ти?! Защо не ме събуди?
Очаквах да го сториш вместо нея.
Навярно всъщност... цветята са от теб,
добре де, а вие май комбина сте със нея?!
02 март 2008
NG/nnn
© Нели All rights reserved.
