4 abr 2019, 10:20

Пролетно сърце

  Poesía » Otra
748 0 8

Сърцето ми е бяло като лист,

по който няма нищичко изписано.

Единствено съдбата с тайнопис

безумните ми грешчици орисва.

 

Във него е заложена любов,

която би отвела чак до ада.

Дали за зло е, или за добро? -

не зная... Ала по-добра награда

 

за пулса ми от ангелски криле

не бих могла дори да си представя.

Когато над оградата зелен

е облакът от гиздавата лава

 

на цъфналите плачещи върби,

тогава бих прегърнала небето,

защото от сърцето ми кърви

любов към всичко пролетно и светло.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...