4 abr 2019, 10:20

Пролетно сърце

  Poesía » Otra
751 0 8

Сърцето ми е бяло като лист,

по който няма нищичко изписано.

Единствено съдбата с тайнопис

безумните ми грешчици орисва.

 

Във него е заложена любов,

която би отвела чак до ада.

Дали за зло е, или за добро? -

не зная... Ала по-добра награда

 

за пулса ми от ангелски криле

не бих могла дори да си представя.

Когато над оградата зелен

е облакът от гиздавата лава

 

на цъфналите плачещи върби,

тогава бих прегърнала небето,

защото от сърцето ми кърви

любов към всичко пролетно и светло.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....