4 abr 2019, 10:20

Пролетно сърце

  Poesía » Otra
752 0 8

Сърцето ми е бяло като лист,

по който няма нищичко изписано.

Единствено съдбата с тайнопис

безумните ми грешчици орисва.

 

Във него е заложена любов,

която би отвела чак до ада.

Дали за зло е, или за добро? -

не зная... Ала по-добра награда

 

за пулса ми от ангелски криле

не бих могла дори да си представя.

Когато над оградата зелен

е облакът от гиздавата лава

 

на цъфналите плачещи върби,

тогава бих прегърнала небето,

защото от сърцето ми кърви

любов към всичко пролетно и светло.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...