Сърцето ми е бяло като лист,
по който няма нищичко изписано.
Единствено съдбата с тайнопис
безумните ми грешчици орисва.
Във него е заложена любов,
която би отвела чак до ада.
Дали за зло е, или за добро? -
не зная... Ала по-добра награда
за пулса ми от ангелски криле
не бих могла дори да си представя.
Когато над оградата зелен
е облакът от гиздавата лава
на цъфналите плачещи върби,
тогава бих прегърнала небето,
защото от сърцето ми кърви
любов към всичко пролетно и светло.
© Елия Все права защищены