22 mar 2014, 18:35  

Пролетно ухание

517 0 6

Слънцето се вдига

вече нависоко.

Сенки се скъсяват

и се уплътняват.

Очите ми са цветни

и пълни с цветен прах.

Душата ми ликува -

няма зимен страх.

Зюмбюлите ухаят

с омайващ аромат.

Денят ми се подготвя

за голям комат.

Утрото пристига

в розова одежда.

Птиците разстилат

пролетната прежда.

Чавка в календара

зимата отмята.

Райската градина

слиза на земята.

Сърцето ми лудува

и сменя своя ритъм.

Пролетта прегръщам

и никого не питам.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, Роси,Санвали и Вальо!
    Радвам се,че харесахте и оценихте написаното!
    Поздрави от мен и хубав пролетен ден!
  • Ей това е!
    Как да не се усмихне човек!
  • Прегръщай я, Никола!

    Хубав, пролетен стих!

    Поздрав!
  • Прегръщай смело пролетта! Поздравления!
  • Благодаря, Анна!
    Благодаря, Мисана!
    Радвам се, че харесвате и ми давате нтази висока оценка!
    Пролетно да ви е!Пролетни поздрави от мен!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...