22.03.2014 г., 18:35  

Пролетно ухание

512 0 6

Слънцето се вдига

вече нависоко.

Сенки се скъсяват

и се уплътняват.

Очите ми са цветни

и пълни с цветен прах.

Душата ми ликува -

няма зимен страх.

Зюмбюлите ухаят

с омайващ аромат.

Денят ми се подготвя

за голям комат.

Утрото пристига

в розова одежда.

Птиците разстилат

пролетната прежда.

Чавка в календара

зимата отмята.

Райската градина

слиза на земята.

Сърцето ми лудува

и сменя своя ритъм.

Пролетта прегръщам

и никого не питам.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, Роси,Санвали и Вальо!
    Радвам се,че харесахте и оценихте написаното!
    Поздрави от мен и хубав пролетен ден!
  • Ей това е!
    Как да не се усмихне човек!
  • Прегръщай я, Никола!

    Хубав, пролетен стих!

    Поздрав!
  • Прегръщай смело пролетта! Поздравления!
  • Благодаря, Анна!
    Благодаря, Мисана!
    Радвам се, че харесвате и ми давате нтази висока оценка!
    Пролетно да ви е!Пролетни поздрави от мен!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...