Слънцето се вдига
вече нависоко.
Сенки се скъсяват
и се уплътняват.
Очите ми са цветни
и пълни с цветен прах.
Душата ми ликува -
няма зимен страх.
Зюмбюлите ухаят
с омайващ аромат.
Денят ми се подготвя
за голям комат.
Утрото пристига
в розова одежда.
Птиците разстилат
пролетната прежда.
Чавка в календара
зимата отмята.
Райската градина
слиза на земята.
Сърцето ми лудува
и сменя своя ритъм.
Пролетта прегръщам
и никого не питам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
