Слънцето се вдига
вече нависоко.
Сенки се скъсяват
и се уплътняват.
Очите ми са цветни
и пълни с цветен прах.
Душата ми ликува -
няма зимен страх.
Зюмбюлите ухаят
с омайващ аромат.
Денят ми се подготвя
за голям комат.
Утрото пристига
в розова одежда.
Птиците разстилат
пролетната прежда.
Чавка в календара
зимата отмята.
Райската градина
слиза на земята.
Сърцето ми лудува
и сменя своя ритъм.
Пролетта прегръщам
и никого не питам.
© Никола Апостолов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
