Пролетта (2)
Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна
към този подранил сега сезон.
И искам красотата ù да зърна,
която Господ е създал с закон.
На Пролетта изцяло се предавам
и в нея съм готов да се стопя.
Сега такава радост си създавам,
че славеят за мене днес пропя.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
