Пролетта (2)
Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна
към този подранил сега сезон.
И искам красотата ù да зърна,
която Господ е създал с закон.
На Пролетта изцяло се предавам
и в нея съм готов да се стопя.
Сега такава радост си създавам,
че славеят за мене днес пропя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
