Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна
към този подранил сега сезон.
И искам красотата ù да зърна,
която Господ е създал с закон.
На Пролетта изцяло се предавам
и в нея съм готов да се стопя.
Сега такава радост си създавам,
че славеят за мене днес пропя.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
