Пролетта (2)
Тя идва бяла в цветната си дреха,
със аромат на здравец и на дрян.
И птици ниски шалчето ù взеха
и го развяха да не стане зян.
В гърдите ми сърцето се обърна
към този подранил сега сезон.
И искам красотата ù да зърна,
която Господ е създал с закон.
На Пролетта изцяло се предавам
и в нея съм готов да се стопя.
Сега такава радост си създавам,
че славеят за мене днес пропя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
