22 mar 2014, 19:50

Пролетта

  Poesía
603 1 3

Пролетта се стяга за невеста.

Иска да пристане на Южняка.

Птиците долитат с благи вести,

 а земята топла ласка чака.

 

Слънцето е сватбена пендара,

 украсило момината шия.

Кумът Вятър портите разтваря

 и препуска с коня халосия.

 

Гости са тревите и цветята.

Сватовете тънки дари диплят.

Ясна Месечина е кумата,

 а звездите весело подрипват.

 

Хората  дивят се и се радват

 от сърце. И щедро благославят.

Че чрез тая тежка, чудна сватба

всеки път животът продължава.

 

Честита Първа Пролет на всички!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...