28 mar 2010, 14:56

Пролетта е афродизиак

734 0 4

Тази пролет, този афродизиак

във вените кръвта запали,

дошла като любовен маниак

със хилядите си пожари.

 

Съблякла зимните одежди,

безскрупулна за свойта голота

и лекомислена от чувства нежни

осъмва в теменужени легла.

 

Осъмва даже с непознати,

имената си ги казват след това,

а после я отвява следващ вятър,

да хване по-нататък любовта.

 

Така препълва се капанът нежен,

в оковите си здраво тя държи,

по своя план и праведен, и грешен,

животът нов от нея ще струи.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниел Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...