28 мар. 2010 г., 14:56

Пролетта е афродизиак

735 0 4

Тази пролет, този афродизиак

във вените кръвта запали,

дошла като любовен маниак

със хилядите си пожари.

 

Съблякла зимните одежди,

безскрупулна за свойта голота

и лекомислена от чувства нежни

осъмва в теменужени легла.

 

Осъмва даже с непознати,

имената си ги казват след това,

а после я отвява следващ вятър,

да хване по-нататък любовта.

 

Така препълва се капанът нежен,

в оковите си здраво тя държи,

по своя план и праведен, и грешен,

животът нов от нея ще струи.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...