28.03.2010 г., 14:56

Пролетта е афродизиак

731 0 4

Тази пролет, този афродизиак

във вените кръвта запали,

дошла като любовен маниак

със хилядите си пожари.

 

Съблякла зимните одежди,

безскрупулна за свойта голота

и лекомислена от чувства нежни

осъмва в теменужени легла.

 

Осъмва даже с непознати,

имената си ги казват след това,

а после я отвява следващ вятър,

да хване по-нататък любовта.

 

Така препълва се капанът нежен,

в оковите си здраво тя държи,

по своя план и праведен, и грешен,

животът нов от нея ще струи.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниел Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...