Mar 28, 2010, 2:56 PM

Пролетта е афродизиак

  Poetry » Love
733 0 4

Тази пролет, този афродизиак

във вените кръвта запали,

дошла като любовен маниак

със хилядите си пожари.

 

Съблякла зимните одежди,

безскрупулна за свойта голота

и лекомислена от чувства нежни

осъмва в теменужени легла.

 

Осъмва даже с непознати,

имената си ги казват след това,

а после я отвява следващ вятър,

да хване по-нататък любовта.

 

Така препълва се капанът нежен,

в оковите си здраво тя държи,

по своя план и праведен, и грешен,

животът нов от нея ще струи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...