ПРОЛЕТТА Е БУЛКА БЯЛА
Пролетта е булка бяла,
златен – Лятото - жених.
Как бих искал, до премала,
да се нежат в моя стих!
Но това е невъзможно!
Исках го, но не успях –
че не се е състояла
тази сватба между тях.
Лятото ли закъснява,
пролетта ли подрани –
близки са във календара,
а пък нямат общи дни!
Тъй и нас със теб, любима,
времето ни раздели:
ти си пролет разцъфтяла,
есен мен ме ледени.
Все така се подиграва
Господ с мене досега:
обещава, без да дава –
и го смята за шега.
Да не знаех, че те има,
да не бях те тъй мечтал,
бих навлязал в свойта зима
без тъга и без печал.
© Ангел Чортов Todos los derechos reservados