21 sept 2011, 13:38

Променена

857 0 1

Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.

От днес нататък ще бъда студена -
едновременно мила и много далечна.
Пред себе си аз стена ще издигна,
но ще продължа да бъда човечна.

Света си отново ще съградя
от фалшиви усмивки и слънчеви лъчи.
Но ще бъде затворен за всичко и всички,
ще бъде затворен за хорски лъжи.

От ничии думи не ще се аз трогна,
за никого няма да лея сълзи.
Никого близо няма да допускам,
сама ще си зная какво ме боли.

И някак без чувства ще оцелея.
Ще бъда егоист, ще бъда сама!
На никого никога, никога вече
няма да подаря любовта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Янева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ех,мила...това чувство на промяна всеки е искал да го постигне, но е невъзможно.Без любов, и в самота е наказание.Бъди щастлива!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....