21 сент. 2011 г., 13:38

Променена

861 0 1

Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.

От днес нататък ще бъда студена -
едновременно мила и много далечна.
Пред себе си аз стена ще издигна,
но ще продължа да бъда човечна.

Света си отново ще съградя
от фалшиви усмивки и слънчеви лъчи.
Но ще бъде затворен за всичко и всички,
ще бъде затворен за хорски лъжи.

От ничии думи не ще се аз трогна,
за никого няма да лея сълзи.
Никого близо няма да допускам,
сама ще си зная какво ме боли.

И някак без чувства ще оцелея.
Ще бъда егоист, ще бъда сама!
На никого никога, никога вече
няма да подаря любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,мила...това чувство на промяна всеки е искал да го постигне, но е невъзможно.Без любов, и в самота е наказание.Бъди щастлива!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...