21 сент. 2011 г., 13:38

Променена

858 0 1

Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.

От днес нататък ще бъда студена -
едновременно мила и много далечна.
Пред себе си аз стена ще издигна,
но ще продължа да бъда човечна.

Света си отново ще съградя
от фалшиви усмивки и слънчеви лъчи.
Но ще бъде затворен за всичко и всички,
ще бъде затворен за хорски лъжи.

От ничии думи не ще се аз трогна,
за никого няма да лея сълзи.
Никого близо няма да допускам,
сама ще си зная какво ме боли.

И някак без чувства ще оцелея.
Ще бъда егоист, ще бъда сама!
На никого никога, никога вече
няма да подаря любовта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любка Янева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех,мила...това чувство на промяна всеки е искал да го постигне, но е невъзможно.Без любов, и в самота е наказание.Бъди щастлива!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....