21.09.2011 г., 13:38

Променена

862 0 1

Всяка обич сърцето ми разбива,
всеки до мен това сякаш цели.
Но вече ми омръзна да се раздавам
и да оставам с разбити мечти.

От днес нататък ще бъда студена -
едновременно мила и много далечна.
Пред себе си аз стена ще издигна,
но ще продължа да бъда човечна.

Света си отново ще съградя
от фалшиви усмивки и слънчеви лъчи.
Но ще бъде затворен за всичко и всички,
ще бъде затворен за хорски лъжи.

От ничии думи не ще се аз трогна,
за никого няма да лея сълзи.
Никого близо няма да допускам,
сама ще си зная какво ме боли.

И някак без чувства ще оцелея.
Ще бъда егоист, ще бъда сама!
На никого никога, никога вече
няма да подаря любовта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любка Янева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех,мила...това чувство на промяна всеки е искал да го постигне, но е невъзможно.Без любов, и в самота е наказание.Бъди щастлива!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...