Промени

28 jul 2011, 22:19

Poesía » Otra

393 0 2

Повярвайте, по-рано тъй не правех -

задачите си днешни да отлагам.

Преди да съмне още се залавях

и всяко нещо на местото слагам.

И питаха ме всички как успявам

на работа и вкъщи - със децата?

И как на всички бури устоявам

със толкоз рани, с болките в краката?...

Отмина всичко. Вече преживявам

с амбиции по-малки есента си.

Със книги дните разнообразявам

и сресвам сутрин белите си власи...

С годините човек променя нрави,

илюзии сред път го изоставят.

Но той е длъжен нещо да направи -

ръце и мисли дири да оставят...

И важно е накрая да усети -

не е преминал като цвят безплоден.

А тихо, като плод узрял да свети

и да засее чернозема роден.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2011-07-29T15:58:28+03:00

Много красив стих. Особено последният куплет е страхотен!
iulia47 (Юлияна Донева)

2011-07-29T08:31:26+03:00

Не само с теб е така. Изразяваш и моите мисли.