slava82 (Славка Любенова)
207 2
28.07.2011 г., 22:19 ч.

Промени 

  Поезия » Друга
402 0 2

 

Повярвайте, по-рано тъй не правех -

задачите си днешни да отлагам.

Преди да съмне още се залавях

и всяко нещо на местото слагам.

 

И питаха ме всички как успявам

на работа и вкъщи - със децата?

И как на всички бури устоявам

със толкоз рани, с болките в краката?...

 

Отмина всичко. Вече преживявам

с амбиции по-малки есента си.

Със книги дните разнообразявам

и сресвам сутрин белите си власи...

 

С годините човек променя нрави,

илюзии сред път го изоставят.

Но той е длъжен нещо да направи -

ръце и мисли дири да оставят...

 

И важно е накрая да усети -

не е преминал като цвят безплоден.

А тихо, като плод узрял да свети

и да засее чернозема роден.

© Славка Любенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??