Промени
509
0
2
Повярвайте, по-рано тъй не правех -
задачите си днешни да отлагам.
Преди да съмне още се залавях
и всяко нещо на местото слагам.
И питаха ме всички как успявам
на работа и вкъщи - със децата?
И как на всички бури устоявам
със толкоз рани, с болките в краката?...
Отмина всичко. Вече преживявам
с амбиции по-малки есента си.
Със книги дните разнообразявам
и сресвам сутрин белите си власи...
С годините човек променя нрави,
илюзии сред път го изоставят.
Но той е длъжен нещо да направи -
ръце и мисли дири да оставят...
И важно е накрая да усети -
не е преминал като цвят безплоден.
А тихо, като плод узрял да свети
и да засее чернозема роден.
© Славка Любенова All rights reserved.
