Jul 28, 2011, 10:19 PM

Промени 

  Poetry » Other
392 0 2

 

Повярвайте, по-рано тъй не правех -

задачите си днешни да отлагам.

Преди да съмне още се залавях

и всяко нещо на местото слагам.

 

И питаха ме всички как успявам

на работа и вкъщи - със децата?

И как на всички бури устоявам

със толкоз рани, с болките в краката?...

 

Отмина всичко. Вече преживявам

с амбиции по-малки есента си.

Със книги дните разнообразявам

и сресвам сутрин белите си власи...

 

С годините човек променя нрави,

илюзии сред път го изоставят.

Но той е длъжен нещо да направи -

ръце и мисли дири да оставят...

 

И важно е накрая да усети -

не е преминал като цвят безплоден.

А тихо, като плод узрял да свети

и да засее чернозема роден.

© Славка Любенова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??