Променям се...

Poesía » Filosófica

930 0 0

ИЗСТИВАМ! КАТО ЛАВАТА, КОЯТО СЕ ОХЛАЖДА

И СВОЕТО СЪРЦЕ ГОРЕЩО СЪС СТУДЕНИНА ОГРАЖДА.

ПОМРЪКВАМ! КАТО СЛЪНЦЕТО, ЗАД ОБЛАКА РАЗМИТО,

КОЕТО ВСЕ ТЪЙ ТОПЛО Е, АЛА САМО СЕ СКИТА.

ПРЕДАВАМ СЕ! КАТО НАДЕЖДАТА, ОСТАНАЛА БЕЗ СИЛА,

КОЯТО РАЗПИЛЯВА СЕ ВЪВ НИЩОТО, БЕЗКРИЛА.

ЖИВЕЯ! КАТО УТРОТО, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ,

ДОДЕТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗАЛЕЗ И ТАКА ДОГАРЯ...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0