ИЗСТИВАМ! КАТО ЛАВАТА, КОЯТО СЕ ОХЛАЖДА
И СВОЕТО СЪРЦЕ ГОРЕЩО СЪС СТУДЕНИНА ОГРАЖДА.
ПОМРЪКВАМ! КАТО СЛЪНЦЕТО, ЗАД ОБЛАКА РАЗМИТО,
КОЕТО ВСЕ ТЪЙ ТОПЛО Е, АЛА САМО СЕ СКИТА.
ПРЕДАВАМ СЕ! КАТО НАДЕЖДАТА, ОСТАНАЛА БЕЗ СИЛА,
КОЯТО РАЗПИЛЯВА СЕ ВЪВ НИЩОТО, БЕЗКРИЛА.
ЖИВЕЯ! КАТО УТРОТО, КОЕТО СЕ ПОВТАРЯ,
ДОДЕТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ЗАЛЕЗ И ТАКА ДОГАРЯ...
© Мария Борисова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
