27 oct 2012, 19:40

Прометей

903 0 12

В каньоните на чудни планини

откраднах сътворен със устни огън

и Прометей във мен се въплъти –

ще ме накаже със гнева си Бога...

 

Ще бъда на греха си прикован

с оковите на страстните вериги

и нека ме измъчва онзи блян

със клюна на орел, за друг невидим...

 

Ще ми кълве душата всяка нощ -

от спомените денем ще зараства

и ще съм силен в своята немощ -

лекуваш ме с усмихнат алабастър...

 

Годините духа ми ще калят...

и Слънцето за тебе бих откраднал,

ако изчезне после този свят –

за нас ще стъкна друг - и  ще припадна...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...