Прометей
В каньоните на чудни планини
откраднах сътворен със устни огън
и Прометей във мен се въплъти –
ще ме накаже със гнева си Бога...
Ще бъда на греха си прикован
с оковите на страстните вериги
и нека ме измъчва онзи блян
със клюна на орел, за друг невидим...
Ще ми кълве душата всяка нощ -
от спомените денем ще зараства
и ще съм силен в своята немощ -
лекуваш ме с усмихнат алабастър...
Годините духа ми ще калят...
и Слънцето за тебе бих откраднал,
ако изчезне после този свят –
за нас ще стъкна друг - и ще припадна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
