Oct 27, 2012, 7:40 PM

Прометей 

  Poetry » Love
730 0 12

В каньоните на чудни планини

откраднах сътворен със устни огън

и Прометей във мен се въплъти –

ще ме накаже със гнева си Бога...

 

Ще бъда на греха си прикован

с оковите на страстните вериги

и нека ме измъчва онзи блян

със клюна на орел, за друг невидим...

 

Ще ми кълве душата всяка нощ -

от спомените денем ще зараства

и ще съм силен в своята немощ -

лекуваш ме с усмихнат алабастър...

 

Годините духа ми ще калят...

и Слънцето за тебе бих откраднал,

ако изчезне после този свят –

за нас ще стъкна друг - и  ще припадна...

© Михаил Цветански All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??