ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Oct 27, 2012, 7:40 PM

Прометей

  Poetry » Love
902 0 12

В каньоните на чудни планини

откраднах сътворен със устни огън

и Прометей във мен се въплъти –

ще ме накаже със гнева си Бога...

 

Ще бъда на греха си прикован

с оковите на страстните вериги

и нека ме измъчва онзи блян

със клюна на орел, за друг невидим...

 

Ще ми кълве душата всяка нощ -

от спомените денем ще зараства

и ще съм силен в своята немощ -

лекуваш ме с усмихнат алабастър...

 

Годините духа ми ще калят...

и Слънцето за тебе бих откраднал,

ако изчезне после този свят –

за нас ще стъкна друг - и  ще припадна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0