Промяна

23 sept 2006, 20:26

Poesía

832 0 0

              Какъв е смисъла да бъдем двама,
              след като се чувствам аз сама?
              Защо съдбата нас ни промени
              и завинаги един от друг ни отдели?
              Нашата любов беше толкова силна -
              на дълбоки чувства беше тя обилна,
              но щастието просто ни отмина
              и част от мен със тебе си замина!
              В сърцето ми, без теб остана празнота,
              над мен лежи като прокоба дяволска самота
              и от любовта ни единствено споменът остана,
              но за мене той е като жива рана!
              О, спомен горчив! Тръгни си от мене сега -
              не ме измъчвай, не ми припомняй любовта!
              Просто се махни от моето съзнание,
              за да не бъда повече в изгнание!
              Не искам да си спомням за това,
              колко бях щастлива, когато беше жива любовта.
              Искам само от спомена за теб да се отърва,
              за да мога живота си напред да продължа!

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Промяна

Свързани произведения

Comentarios

Propuestas