23.09.2006 г., 20:26

Промяна

1.1K 0 0
              Какъв е смисъла да бъдем двама,
              след като се чувствам аз сама?
              Защо съдбата нас ни промени
              и завинаги един от друг ни отдели?
              Нашата любов беше толкова силна -
              на дълбоки чувства беше тя обилна,
              но щастието просто ни отмина
              и част от мен със тебе си замина!
              В сърцето ми, без теб остана празнота,
              над мен лежи като прокоба дяволска самота
              и от любовта ни единствено споменът остана,
              но за мене той е като жива рана!
              О, спомен горчив! Тръгни си от мене сега -
              не ме измъчвай, не ми припомняй любовта!
              Просто се махни от моето съзнание,
              за да не бъда повече в изгнание!
              Не искам да си спомням за това,
              колко бях щастлива, когато беше жива любовта.
              Искам само от спомена за теб да се отърва,
              за да мога живота си напред да продължа!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...