Промяна
след като се чувствам аз сама?
Защо съдбата нас ни промени
и завинаги един от друг ни отдели?
Нашата любов беше толкова силна -
на дълбоки чувства беше тя обилна,
но щастието просто ни отмина
и част от мен със тебе си замина!
В сърцето ми, без теб остана празнота,
над мен лежи като прокоба дяволска самота
и от любовта ни единствено споменът остана,
но за мене той е като жива рана!
О, спомен горчив! Тръгни си от мене сега -
не ме измъчвай, не ми припомняй любовта!
Просто се махни от моето съзнание,
за да не бъда повече в изгнание!
Не искам да си спомням за това,
колко бях щастлива, когато беше жива любовта.
Искам само от спомена за теб да се отърва,
за да мога живота си напред да продължа!
© Десислава Костадинова All rights reserved.