17 sept 2011, 19:08

Промяна

  Poesía
884 0 1

Живеем в държава, където народът не се бори, а емигрира,

беден на богат не вярва и подбира, без да разбира.

Писна ми да слушам как България умира,

не чуваш ли сърцето ни да бие, то не спира.

Ритъм 100 за минута - България доминира.

Пускам "новините" - медийни манипулатори,

двама костюмирани лъжливи оратори,

съобщават апокалиптични статистики без калкулатори.

България е в "криза", "не мога да изплатя колата си",

а в Африка ходят без обувки на краката си.

Идват избори и всеки издига кандидата си

и прави всичко само да изкара мандата си.

Не, няма да гласувам,

ще се бунтувам.

Няма да ме купиш с пари, дай ги на бедния,

няма да ме изплашиш с статистиките на "вредния",

не ме е страх за България, защото току-що се връщам от Кения.

Промяната не идва от политика, президента или кмета,

идва от вярата в народа - да превърне тиквата в карета.

Без страх и съмнения, от богатия и бедния,

през белия и черния, до малкия и големия.

Всеки един малка промяна да направи,

да излезем от омагьосания кръг гордо прави.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "да излезем от омагьосания кръг гордо прави."
    И аз го искам!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...