30 mar 2006, 17:17

ПРОМЯНА

  Poesía
892 0 4
ПРОМЯНА


Завий ,когато ти омръзне
да ходиш по утъпкания път,
сгази поникналото тръне
намерило търпение за съд.

На кошче за боклук приличаш
замлъкнала пред злъчните уста,
и мнение на всекиго обличаш
къде живееш и кога?

Да гръмне ли,да светне ли очакваш
абсурден случай да се появи,
безмълвна спри да се оплакваш
достойнството си свое възроди.

На глас кажи ,когато заболи те
емоциите бяха в дефицит,
сегашно време –време на борците
бъди веднъж за други динамит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...