30 mar 2006, 17:17

ПРОМЯНА

  Poesía
893 0 4
ПРОМЯНА


Завий ,когато ти омръзне
да ходиш по утъпкания път,
сгази поникналото тръне
намерило търпение за съд.

На кошче за боклук приличаш
замлъкнала пред злъчните уста,
и мнение на всекиго обличаш
къде живееш и кога?

Да гръмне ли,да светне ли очакваш
абсурден случай да се появи,
безмълвна спри да се оплакваш
достойнството си свое възроди.

На глас кажи ,когато заболи те
емоциите бяха в дефицит,
сегашно време –време на борците
бъди веднъж за други динамит.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...