30 мар. 2006 г., 17:17

ПРОМЯНА

890 0 4
ПРОМЯНА


Завий ,когато ти омръзне
да ходиш по утъпкания път,
сгази поникналото тръне
намерило търпение за съд.

На кошче за боклук приличаш
замлъкнала пред злъчните уста,
и мнение на всекиго обличаш
къде живееш и кога?

Да гръмне ли,да светне ли очакваш
абсурден случай да се появи,
безмълвна спри да се оплакваш
достойнството си свое възроди.

На глас кажи ,когато заболи те
емоциите бяха в дефицит,
сегашно време –време на борците
бъди веднъж за други динамит.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...