ПРОМЯНА
Завий ,когато ти омръзне
да ходиш по утъпкания път,
сгази поникналото тръне
намерило търпение за съд.
На кошче за боклук приличаш
замлъкнала пред злъчните уста,
и мнение на всекиго обличаш
къде живееш и кога?
Да гръмне ли,да светне ли очакваш
абсурден случай да се появи,
безмълвна спри да се оплакваш
достойнството си свое възроди.
На глас кажи ,когато заболи те
емоциите бяха в дефицит,
сегашно време –време на борците
бъди веднъж за други динамит.
© Милена Христова All rights reserved.