ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
13 may 2011, 21:06

Промяна

  Poesía » Otra
1.5K 0 17

 

 

Все тъй ме учат - как да живея,

как да обичам и как да се смея...

как да заравям мечти и лъчи

и да превивам искрец във очи...

 

и да убивам сърцати звезди,

да не докосвам разменни пари

и да забивам в словесния Дартс

пика отровна с юмрука на Марс...

 

Учат ме как да размахвам крило

и на везните да слагам сребро...

Всеки роден е - в шепата грях -

да преобърне мислица страх...

 

и да отгледа в сълзата "добро",

и в поднебесното чудно хоро -

този свят вместо за лъст да кори,

в себе си  атом да промени...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0