ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
May 13, 2011, 9:06 PM

Промяна

  Poetry » Other
1.5K 0 17

 

 

Все тъй ме учат - как да живея,

как да обичам и как да се смея...

как да заравям мечти и лъчи

и да превивам искрец във очи...

 

и да убивам сърцати звезди,

да не докосвам разменни пари

и да забивам в словесния Дартс

пика отровна с юмрука на Марс...

 

Учат ме как да размахвам крило

и на везните да слагам сребро...

Всеки роден е - в шепата грях -

да преобърне мислица страх...

 

и да отгледа в сълзата "добро",

и в поднебесното чудно хоро -

този свят вместо за лъст да кори,

в себе си  атом да промени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0