13.05.2011 г., 21:06

Промяна

1.5K 0 17

 

 

Все тъй ме учат - как да живея,

как да обичам и как да се смея...

как да заравям мечти и лъчи

и да превивам искрец във очи...

 

и да убивам сърцати звезди,

да не докосвам разменни пари

и да забивам в словесния Дартс

пика отровна с юмрука на Марс...

 

Учат ме как да размахвам крило

и на везните да слагам сребро...

Всеки роден е - в шепата грях -

да преобърне мислица страх...

 

и да отгледа в сълзата "добро",

и в поднебесното чудно хоро -

този свят вместо за лъст да кори,

в себе си  атом да промени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...